9.11.2011 г., 20:10

Спаси ме

435 0 0

Ела, ела и ме спаси.

Спаси ме от черното ми сърце.

Ела и вземи мойта скърбяща душа

и я захвърли надалеч надълбоко в морето.

Но остани, остани и ме научи да обичам,

да се радвам, а не както цял живот да мразя и ненавиждам.

Дай ми ново сърце, изпълнено с любов,

дай ми нова душа, чиста и състрадателна.

Но ако не можеш, замини си,

забрави ме, за да не те нараня,

защото тогава няма да мога да продължа

и малкото останало добро в мене ще умре...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станко Янчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...