7.12.2013 г., 19:46  

Спаси ме!

929 0 3

Откакто дойдох на Земята
направих много грешки.
Някои си простих, другите поправих.
По пътя на Земята
срещнах много пречки.
Някои заобиколих, с други се справих.


Живях на две разделена.
Едната част – огнена и дива,
другата- тиха, студена...
Търсех те, за да бъда щастлива.


Студът затворен в тялото чакаше
огънят да намери следа от теб.
А той ден и нощ бродеше,
разтапяше стени от лед.


Още те търся, няма да се предам.
Запазих за теб всяка капка любов!
Все някога ще ти я дам
дори и да е в някой друг живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...