Dec 7, 2013, 7:46 PM  

Спаси ме!

  Poetry » Love
934 0 3

Откакто дойдох на Земята
направих много грешки.
Някои си простих, другите поправих.
По пътя на Земята
срещнах много пречки.
Някои заобиколих, с други се справих.


Живях на две разделена.
Едната част – огнена и дива,
другата- тиха, студена...
Търсех те, за да бъда щастлива.


Студът затворен в тялото чакаше
огънят да намери следа от теб.
А той ден и нощ бродеше,
разтапяше стени от лед.


Още те търся, няма да се предам.
Запазих за теб всяка капка любов!
Все някога ще ти я дам
дори и да е в някой друг живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...