Dec 7, 2013, 7:46 PM  

Спаси ме!

  Poetry » Love
931 0 3

Откакто дойдох на Земята
направих много грешки.
Някои си простих, другите поправих.
По пътя на Земята
срещнах много пречки.
Някои заобиколих, с други се справих.


Живях на две разделена.
Едната част – огнена и дива,
другата- тиха, студена...
Търсех те, за да бъда щастлива.


Студът затворен в тялото чакаше
огънят да намери следа от теб.
А той ден и нощ бродеше,
разтапяше стени от лед.


Още те търся, няма да се предам.
Запазих за теб всяка капка любов!
Все някога ще ти я дам
дори и да е в някой друг живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...