B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3659
4.07.2015 г., 11:24 ч.

Спасител 

  Поезия
910 0 3

Спасител

 

Земята е трудна, в плацента петролна

износва умрял ембрион.

След миг ще пометне, нещастна и болна,

поредния кървав милион.

 

Човечество, дишай! Аз искам да пиша –

за птици, за смях, за любов...

В процентите лихвени тежко миришат

последните дроби живот.

 

Тревожно оглеждам: ... Къде очилата –

оставих, когато заспах?

Чух – нейде наблизо, в гората, в полята...

Светът на война бе играл.

 

Човечество, дишай! Аз искам да чувам –

смеха на щастливи деца.

Знам – малко ти трябва. Но много търгуват

във храма на твойта душа.

 

И аз падам ничком, охлузил колене –

съмнения... дал ми е Бог!

Но вярвам във нея, във тебе, във мене...

Да! – вярвам в човека до гроб.

 

Човечество, дишай! – не спирам да моля,

стаил фибрилации в гласа.

„Уста във уста“ ли?... Умирам за роля –

в която си давам дъха.

© Борис Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано още да диша човечеството, Борисе! Стихът ти е глътка въздух!
  • Силно въздействащо. Поздравления!!!
  • Борис, поздравления за силния стих!
    "Човечество, дишай!Аз искам да чувам -
    смеха на щастливи деца."

    "Човечество, дишай!Аз искам да пиша -
    за птици, за смях, за любов..."
Предложения
: ??:??