Спасител

4 июл. 2015 г., 11:24

Поэзия

931 0 3

Спасител

Земята е трудна, в плацента петролна

износва умрял ембрион.

След миг ще пометне, нещастна и болна,

поредния кървав милион.

Човечество, дишай! Аз искам да пиша –

за птици, за смях, за любов...

В процентите лихвени тежко миришат

последните дроби живот.

Тревожно оглеждам: ... Къде очилата –

оставих, когато заспах?

Чух – нейде наблизо, в гората, в полята...

Светът на война бе играл.

Човечество, дишай! Аз искам да чувам –

смеха на щастливи деца.

Знам – малко ти трябва. Но много търгуват

във храма на твойта душа.

И аз падам ничком, охлузил колене –

съмнения... дал ми е Бог!

Но вярвам във нея, във тебе, във мене...

Да! – вярвам в човека до гроб.

Човечество, дишай! – не спирам да моля,

стаил фибрилации в гласа.

„Уста във уста“ ли?... Умирам за роля –

в която си давам дъха.

Vedrin (Ясен Ведрин)

2015-07-05T23:49:41+03:00

Дано още да диша човечеството, Борисе! Стихът ти е глътка въздух!
reinbow (Биляна Битолска)

2015-07-05T14:06:18+03:00

Силно въздействащо. Поздравления!!!
Izumrudkata (Катя)

2015-07-04T14:35:41+03:00

Борис, поздравления за силния стих!
"Човечество, дишай!Аз искам да чувам -
смеха на щастливи деца."

"Човечество, дишай!Аз искам да пиша -
за птици, за смях, за любов..."