Спасител
Спасител
Земята е трудна, в плацента петролна
износва умрял ембрион.
След миг ще пометне, нещастна и болна,
поредния кървав милион.
Човечество, дишай! Аз искам да пиша –
за птици, за смях, за любов...
В процентите лихвени тежко миришат
последните дроби живот.
Тревожно оглеждам: ... Къде очилата –
оставих, когато заспах?
Чух – нейде наблизо, в гората, в полята...
Светът на война бе играл.
Човечество, дишай! Аз искам да чувам –
смеха на щастливи деца.
Знам – малко ти трябва. Но много търгуват
във храма на твойта душа.
И аз падам ничком, охлузил колене –
съмнения... дал ми е Бог!
Но вярвам във нея, във тебе, във мене...
Да! – вярвам в човека до гроб.
Човечество, дишай! – не спирам да моля,
стаил фибрилации в гласа.
„Уста във уста“ ли?... Умирам за роля –
в която си давам дъха.
© Борис Борисов All rights reserved.
