29.01.2021 г., 12:47 ч.

Спасителна болка 

  Поезия
466 6 7

 

 

Обичам да гърми!

Защото е страшно…

Защото е тъмно. Защото ще вали.

 

Обичам да вали!

Защото е тъжно…

Защото се стичат многобройни сълзи

по стъклата, по очите.

Защото боли…

 

Обичам да боли!

Защото ми напомня  за теб.

Защото те няма.

 

Обичам да те няма!

Защото е страшно…

Защото е тъжно…

Защото боли…

 

Но все някога ще свърши!!!

 

А после…

Ще спре да гърми!

Ще спре да вали!

Ще спре да боли!

 

Ще те преживея!

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ви благодаря за прекрасните коментари, приятели! Благодаря, че съпреживяхте! Младене, Спиро, Пепи, Митко, Скити, Валя, благодаря!
  • Много хубав ❤
  • Много силен стих, Ани! А дали е спасителна? Дори и преживяна, болката си остава...Важното е да намериш себе си! 💖
  • Духът израства, когато страда и това израстване неизменно включва себепознанието, защото дори и болката е натрупан опит. Отсъствието на другия се оказва пътуване и завръщане в себе си.
  • По-силната болка игнорира другата. Силно, поздравления!
  • Адмирации!
    Без коментар!!!
  • Много истински стих - оригинално поднесен. А финалът е своебразна кулминация! Поздравление, Ангелина!
Предложения
: ??:??