29.01.2021 г., 12:47

Спасителна болка

847 6 7

 

 

Обичам да гърми!

Защото е страшно…

Защото е тъмно. Защото ще вали.

 

Обичам да вали!

Защото е тъжно…

Защото се стичат многобройни сълзи

по стъклата, по очите.

Защото боли…

 

Обичам да боли!

Защото ми напомня  за теб.

Защото те няма.

 

Обичам да те няма!

Защото е страшно…

Защото е тъжно…

Защото боли…

 

Но все някога ще свърши!!!

 

А после…

Ще спре да гърми!

Ще спре да вали!

Ще спре да боли!

 

Ще те преживея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ви благодаря за прекрасните коментари, приятели! Благодаря, че съпреживяхте! Младене, Спиро, Пепи, Митко, Скити, Валя, благодаря!
  • Много хубав ❤
  • Много силен стих, Ани! А дали е спасителна? Дори и преживяна, болката си остава...Важното е да намериш себе си! 💖
  • Духът израства, когато страда и това израстване неизменно включва себепознанието, защото дори и болката е натрупан опит. Отсъствието на другия се оказва пътуване и завръщане в себе си.
  • По-силната болка игнорира другата. Силно, поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...