Добър вечер, седни тук до мене на масата.
Ей сега ще прелея от моята в твоята чаша.
Не ме гледай опулено и недей да отказваш.
Твойто име не е равнозначно на трезвеник.
Ти мълчиш и сумтиш изкривяваш си погледа.
От устата не чувам ни стон, нито отговор.
Тази трезвена кротост не ти е във ролята.
Зарезане, кажи ми, каква те е веда оплела?
Да не би да си влюбен? На стари години
точно теб да е хванала тази пуста гадина.
Пий човече! Напий се и бързо ще мине.
Изтрезнееш ли - утре ке умреш от срам.
Валентин не го слушай! Той лъже по навик.
Колко фусти омая и колко набързо разкара.
Ти си друг, Зарезане, дай по пътя направо-
със бутилка и чаша далече от женски капан.
Знайш ли, брате, че той щом веднъж се напие
няма хич да помисли за тази любовна магия.
Със замах от сърце му виното мерак ще изтрие
И ще стане от него човек с главно „Ч”
Ха наздраве! До дъно! Виж как те спасявам.
Светна погледа. (По очите се кефът познава.)
А ти мене? Щот` аз тебе мноого те уважавам.
Зарежи Валентин и онез` дет` край него хвърчат.
© Дочка Василева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: