17.04.2008 г., 16:56 ч.

Спи... 

  Поезия
644 0 6
Запази ме, запали ме...
там, дълбоко и на тъмно.
В твоето сърце търси ме,
чувстваш ли смъртта наблизо,
и широко погледни в цветята -
аз те любя и за тебе плача...
Скрий ме от фалшивите любови -
аз съм тази, дето всичко ти отне!
Погреби ме или с мен
понякога заспивай... примирен.
Аз съм там. Дала съм ти всичко,
щом от обич ме кълне
земята. И прахта ми, мили,
разпръсни я! Аз съм твойто
сцете, твоя сън...
В мечтите ти - девица,
във сърцето - трън...
Кръвта попий!
С живот ще те изпълня
и очите ми глътни...
Живей, гори!
В двора ти чемшир...
подир сълзата изпарена,
вдишай я! На теб е подарена
и мълчи... Очите ми те молят!
Ти не ги поглеждай! Спи!
Спи ми, мили! Намери ме във покоя,
не в разкоша... Твоя,
че била съм, забрави!
В реката плувам,
викам те - не чуваш.
Спиш ли, мили? Ти бълнуваш!
Ах, обичам те! Ах...
Още ме боли, но стихва...
Ах, стига! Прости... мълви
една продадена душа...
Ето го пътя! И влака...
Ах, душата!... Мълчи!
Но... душата?!... Уви...
Аз тръгвам...
Обичам те... спи...

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??