Apr 17, 2008, 4:56 PM

Спи...

  Poetry
767 0 6
Запази ме, запали ме...
там, дълбоко и на тъмно.
В твоето сърце търси ме,
чувстваш ли смъртта наблизо,
и широко погледни в цветята -
аз те любя и за тебе плача...
Скрий ме от фалшивите любови -
аз съм тази, дето всичко ти отне!
Погреби ме или с мен
понякога заспивай... примирен.
Аз съм там. Дала съм ти всичко,
щом от обич ме кълне
земята. И прахта ми, мили,
разпръсни я! Аз съм твойто
сцете, твоя сън...
В мечтите ти - девица,
във сърцето - трън...
Кръвта попий!
С живот ще те изпълня
и очите ми глътни...
Живей, гори!
В двора ти чемшир...
подир сълзата изпарена,
вдишай я! На теб е подарена
и мълчи... Очите ми те молят!
Ти не ги поглеждай! Спи!
Спи ми, мили! Намери ме във покоя,
не в разкоша... Твоя,
че била съм, забрави!
В реката плувам,
викам те - не чуваш.
Спиш ли, мили? Ти бълнуваш!
Ах, обичам те! Ах...
Още ме боли, но стихва...
Ах, стига! Прости... мълви
една продадена душа...
Ето го пътя! И влака...
Ах, душата!... Мълчи!
Но... душата?!... Уви...
Аз тръгвам...
Обичам те... спи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...