Спи гората
Спи гората, сън сънува.
Листец не пада, не мъдрува.
Кълвач немей, бди и чака,
притихнал плахо във шубрака.
Облечен в нощната премяна,
кленът дреме и мърмори.
А пък бялата брезичка,
със своята сестра елхичка,
очички морни си затварят
и в нощни феи се претварят.
И зелената тревица
също свежда своята главица,
под четката на гаснещия ден.
И заспиват всички, всички
и цветленца, и мушички!
Тъй под звездния воал
лесът приема своя нощен крал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
