Спи гората, сън сънува.
Листец не пада, не мъдрува.
Кълвач немей, бди и чака,
притихнал плахо във шубрака.
Облечен в нощната премяна,
кленът дреме и мърмори.
А пък бялата брезичка,
със своята сестра елхичка,
очички морни си затварят
и в нощни феи се претварят.
И зелената тревица
също свежда своята главица,
под четката на гаснещия ден.
И заспиват всички, всички
и цветленца, и мушички!
Тъй под звездния воал
лесът приема своя нощен крал!
© Лидия All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
