Спирай дъха ми

23.12.2018 г., 20:17 ч.

Поезия » Друга

1143 2 4

Преваля слънцето.
Когато привечер топи се
хоризонтът
в стоманения звън
          на бляскав звездопад...
Година вече,
лъчите на изгрева
           толкова обичам.
Колко е малък
светът!

Измислих ти утре
още от вчера,
прекроена
     от божествена
                           прашинка.
Дъхът ти е море
и не спира
да диша.
Духът ми е в покой,
а липсата е
грешка.

Всеки ден и час
ти спирай дъха ми,
да оцелявам
          кога душата
                          ми стене.
Препускай боса
сред утринна роса,
   като самодива –
                закотвена до
мене.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ена (Елена Гоцева)

2019-04-06T20:28:29+03:00

Тук вече наистина нямам думи...
!!!
едимах

2018-12-24T16:13:15+02:00

Мили хора - Светла, Валя благодаря Ви. Стих, написан с много любов и ....в навечерито на празника, толкова много ми липсва. Благодаря Ви, за тази съпричастност. Приемете най-искрените ми пожелания за здраве, топлина и семеен уют на Вас и Вашите семейства. Нека силата на малките чудеса в усмивката, в добрите дела, в протегнатата към нуждаещия се ръка изпълват дните Ви с благополучие, оптимизъм и добри дела. Желая Ви от сърце топли, светли и уютни Коледни празници!
yotovava (Валентина Йотова)

2018-12-24T08:58:13+02:00

Много ми хареса този стих

Когато привечер топи се
хоризонтът
в стоманения звън
на бляскав звездопад...
contessa (Светла Асенова)

2018-12-23T23:43:54+02:00

Поздрави за красивото произведение...