Спирай дъха ми
Преваля слънцето.
Когато привечер топи се
хоризонтът
в стоманения звън
на бляскав звездопад...
Година вече,
лъчите на изгрева
толкова обичам.
Колко е малък
светът!
Измислих ти утре
още от вчера,
прекроена
от божествена
прашинка.
Дъхът ти е море
и не спира
да диша.
Духът ми е в покой,
а липсата е
грешка.
Всеки ден и час
ти спирай дъха ми,
да оцелявам
кога душата
ми стене.
Препускай боса
сред утринна роса,
като самодива –
закотвена до
мене.
Свързани произведения
Comments
-
Мили хора - Светла, Валя благодаря Ви. Стих, написан с много любов и ....в навечерито на празника, толкова много ми липсва. Благодаря Ви, за тази съпричастност. Приемете най-искрените ми пожелания за здраве, топлина и семеен уют на Вас и Вашите семейства. Нека силата на малките чудеса в усмивката, в добрите дела, в протегнатата към нуждаещия се ръка изпълват дните Ви с благополучие, оптимизъм и добри дела. Желая Ви от сърце топли, светли и уютни Коледни празници!
-
Много ми хареса този стих
Когато привечер топи се
хоризонтът
в стоманения звън
на бляскав звездопад... -
Поздрави за красивото произведение...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
!!!