31.01.2007 г., 1:35

спирка

708 0 1
С П И Р К А

Само аз съм сама
на спирката тъжна.
Само аз съм сама
и всичко е тъжно.

Само аз съм сама
и луната е скрита.
Не отекват мойте стъпки,
потопени в мъглите.

Само аз съм сама
а мрака е вечен.
Топлината в душата ми
е толкоз далече.

Колко мило, целува я нежно момчето!
Тука нещо говорят, там нещо се смеят.
Аз сама си оставам,
и тъгувам, немея.

Посребрени коси в автобусната пара.
Някой хвърля небрежно недопушена цигара.
Сладострасния миг на любими догаря.
Всички тръгват, поели автобусния ритъм.
Аз сама си оставам и за нищо не питам.
И приличам на тази непотребна цигара, 
дето свети самотно, досами тротоара.
Само аз съм сама, само аз недокосната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...