спирка
708
0
1
С П И Р К А
Само аз съм сама
на спирката тъжна.
Само аз съм сама
и всичко е тъжно.
Само аз съм сама
и луната е скрита.
Не отекват мойте стъпки,
потопени в мъглите.
Само аз съм сама
а мрака е вечен.
Топлината в душата ми
е толкоз далече.
Колко мило, целува я нежно момчето!
Тука нещо говорят, там нещо се смеят.
Аз сама си оставам,
и тъгувам, немея.
Посребрени коси в автобусната пара.
Някой хвърля небрежно недопушена цигара.
Сладострасния миг на любими догаря.
Всички тръгват, поели автобусния ритъм.
Аз сама си оставам и за нищо не питам.
И приличам на тази непотребна цигара,
дето свети самотно, досами тротоара.
Само аз съм сама, само аз недокосната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Всички права запазени
