спирка
704
0
1
С П И Р К А
Само аз съм сама
на спирката тъжна.
Само аз съм сама
и всичко е тъжно.
Само аз съм сама
и луната е скрита.
Не отекват мойте стъпки,
потопени в мъглите.
Само аз съм сама
а мрака е вечен.
Топлината в душата ми
е толкоз далече.
Колко мило, целува я нежно момчето!
Тука нещо говорят, там нещо се смеят.
Аз сама си оставам,
и тъгувам, немея.
Посребрени коси в автобусната пара.
Някой хвърля небрежно недопушена цигара.
Сладострасния миг на любими догаря.
Всички тръгват, поели автобусния ритъм.
Аз сама си оставам и за нищо не питам.
И приличам на тази непотребна цигара,
дето свети самотно, досами тротоара.
Само аз съм сама, само аз недокосната.
© Зорница All rights reserved.
