С П И Р К А Само аз съм сама на спирката тъжна. Само аз съм сама и всичко е тъжно. Само аз съм сама и луната е скрита. Не отекват мойте стъпки, потопени в мъглите. Само аз съм сама а мрака е вечен. Топлината в душата ми е толкоз далече. Колко мило, целува я нежно момчето! Тука нещо говорят, там нещо се смеят. Аз сама си оставам, и тъгувам, немея. Посребрени коси в автобусната пара. Някой хвърля небрежно недопушена цигара. Сладострасния миг на любими догаря. Всички тръгват, поели автобусния ритъм. Аз сама си оставам и за нищо не питам. И приличам на тази непотребна цигара, дето свети самотно, досами тротоара. Само аз съм сама, само аз недокосната.