Спирка
Спирка
Аз съм тази, която не чакаш.
Случайна среща и... спомен
отприщва вулкана от чувства.
Аз съм тази, която не търсиш.
Но ето - намираш ме същата.
Млада, с блясък в очите и жажда
да пия всяка капка живот.
Да откривам нови пространства,
да летя, да изследвам, да вдишам
пъстрия въздух на планините.
Да се катеря, да плавам, да слизам
до дълбините на пещерите.
Все съм си същата - непокорна.
Непокорена, несмачкана, неубита
от честите удари на живота.
От предателства, от изневери,
от завистта на псевдоприятели.
Все съм си същата - нежна,
влюбчива, любяща и вярна.
Вярваща в светлото бъдеще,
дето все ме очаква зад ъгъла.
Само че... Земята е кръгла.
Аз съм тази, която не искаш.
Да си тръгвам тогава... От чакане
на пустата спирка взе да ми писва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Величка Петкова Всички права запазени
