Спирка "Тъга"
" За някои тъгата е спирка, за други - безкраен път"
надпис върху стена в София
Здравей, госпожице Тъга!
Днес зърнах голото ти рамо...
Не знам защо, но досега
познавах сянката ти само.
С походка лека, с тежък грим
премина царствено край мене.
След тебе – син сатенен дим
и носталгично вдъхновение.
Закрий лицето си с воал.
Махни за поздрав отдалече.
Добре, госпожице Печал,
ще чакам в къщи тази вечер.
Ще пийнем с тебе по абсент,
за спомени ще поговорим,
ще ти направя комплимент,
за нещо дребно ще поспорим.
И в омагьосания здрач
ще те прегръщам ненаситно,
ще милвам лунните клепачи,
в косите ти ще се оплитам.
А щом се зазори, дъга
ще чака кротко да я хванеш.
Реши, госпожице Тъга –
ще тръгнеш или ще останеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
