Сплин

Quo vadis

      и

колко ли планети

      описват кръгове около теб

 

оскверняването на шестата божия заповед

      ли е абсолютният художествен жест

 

просто ден

      делничен като работник между девет и шест

            безшумен като котешка стъпка

 

книги

дрехи

магнитчета за хладилник

      спомени от живописни места

            които така и не посетихме

 

изчезването ти без вест е единствената вест

      която не мога да забравя

 

омаломощаваща

      злободневна

           тривиалност

 

при четките за зъби

      до всички хиляди думи нечути

думи неизказани и думи

които все едно и също казват

 

при чешмата

      от която не тече вода

            капки се самоубиват в мивката

 

небрежно провиснали чекмеджета

      зеят безпомощно

            като челюст на лице

                  загубило контрол

 

отломки от действителността

      и

спомени на въображението

 

      оста на Земята е променлива

 

красив и суициден флирт

      с ръба на мост

            страх от свободата на скока

 

балон с вода

      пук

 

усет за еднократност

      единственост

            уникалност

 

разлива се върху косите ти

      черникавите къдри

            кашмирената нежност

 

като книга

чиито последни страници

се четат още в първите

 

      защото сме

 

идентични по импулс и сила

      атомът на любовта

            празно пространство

                  interregnum

 

сред усукани стълбища

      на върха на плаващи скали

            над пенливи вълни

                  на гневно море

                        просъница

                                    сънища

 

***

 

многото наука отвежда ли до Бог

      или до

обетована пустиня

панелено безвремие

 

      където

 

всеки интервал между привичките на ежедневието

      е вина

            седмият кръг

 

призракът на любовта броди из града

      до комунизма

 

      пепелище

 

завой

      светлина

            нищо

 

сърцата на старците пулсират насила

      град лишен от поезия

 

жалки белези на модерна цивилизация

      одеяло от мъгла и смог

 

умът и духът не се обръщат извън себе си

      изнемогващо варварство

 

Бог е вездесъщ

      но безразличен

 

навсякъде

      само не и тук

            винаги

                  само не и сега

 

***

 

час преди разсъмване

утрото идва

но още е нощ

утрото е потопено в разлятата нощ

      плаваш в нея

            плаваш алено

 

нищожна част от секундата

      и

всяка материя

      и

всеки дух

се разтварят

 

времето е неустойчиво

      заплашва с провал

            ненадеждният покров

                  се разкъсва на конци

 

ивици

      ивици

            ивици

 

топос на присъствие и отсъствие

      радикално отсъствие

            присъстващо отсъствие

     

      в което 

 

съзирам замлъкналите

      с техните имена

            с техните лица

 

ентропията унищожава натрапеното лустро

      и

понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш

 

студът хапе със зъби от скреж

очертава белезите на гнева си по кожата ми

 

      смразяваща безграничност

 

единствено дърво под есенното слънце

 

замаян от собствената си съпротива

      забравям себе си

 

изтръпвам

      вцепенявам се

            свивам се около костите си

                  оттеглям се в самата сърцевина

 

стихията слива ударите на сърцето си

      с ударите на сърцето ми

 

      пределна граница на битието

 

плътна безплътност

      цветна безцветност

            видима невидимост

                  подвижна статичност

                        вечна мимолетност

 

      пазачът на последната граница

 

животът тук по милост е

      или

фалшиво възкресение

 

      одухотворена смърт и неодухотворен дух

 

пространство без протяжност

продължителност без траене 

 

      зов

 

всеобщ закон

      забулен в своята хипотетичност

 

абсолютно предстоящо идващо

      без

            без

                  без

безконечно продължение на времевото

 

далечност която надмогва всичко

      след това

            след което няма никакво след

 

пак ще търся

      и

пак не си

      пак не си

            винаги вече

                  не си