Сподавен дъжд

14.10.2015 г., 19:48 ч.

Поезия » Любовна

777 0 6

В ласките на различна есен се сгушвам,
заслушана в кроткия ромон на дъжд...
Забързан Септември цигара допушва,
тръгва приведен по килима ръждив...
Разсеян е, все по нещо забравя.
Обещава да мине някой следващ път.
Знае - не връзвам. Дъждът се сподавя.
И той не вярва, щом му обърнат гръб.
Всъщност, наясно сме с тебе отдавна-
(Не знам, какво ме прихвана изведнъж!)
аз съм забранена посока, неравна,
а ти- невъзможният, кръстопътен мъж.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

donkooooo (Донко Найденов)

2015-12-25T05:04:54+02:00

Много е хубаво. Създава есенно настроение.
nikjelev (Ник Желев)

2015-12-16T11:17:28+02:00

Неравностите каляват!
M1234567891 (Миночка Митева)

2015-12-15T16:23:57+02:00

Харесах от сърце,това прекрасно бисерче!
goredoly (Миглена Цветкова)

2015-12-15T15:47:23+02:00

Поздрав!
vega666 (Младен Мисана)

2015-10-14T22:18:04+03:00

"Невъзможният, кръстопътен мъж" - отлична находка Лъвице!
И възможност, която не е за изпускане - моят съвет към Лирическата.

Поздравление за откритието!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-10-14T20:16:28+03:00

Не си е като весел дъжд...!!!
"Разсеян е, все по нещо забравя.
Обещава да мине някой следващ път.
Знае - не връзвам. Дъждът се сподавя.'