В ласките на различна есен се сгушвам,
заслушана в кроткия ромон на дъжд...
Забързан Септември цигара допушва,
тръгва приведен по килима ръждив...
Разсеян е, все по нещо забравя.
Обещава да мине някой следващ път.
Знае - не връзвам. Дъждът се сподавя.
И той не вярва, щом му обърнат гръб.
Всъщност, наясно сме с тебе отдавна-
(Не знам, какво ме прихвана изведнъж!)
аз съм забранена посока, неравна,
а ти- невъзможният, кръстопътен мъж.