Красиво утро е, отстъпва бавно мрака -

подгонен е от морски бриз,

покрива тишината плажа

в очакване на идващия ден.

Виж златната ръка - разкъсва сънено небето,

погалва морските вълни, дарява ги с топлина,

по слънчев лъч изпраща ни по чаша, пълна с надежда,

зарежда ни с любов за идващия ден.

И като течно злато разлива се морето,

допълва таз неземна красота,

измива всяка горест от сърцето,

превръща този морски бряг в рая на света.

Вълшебството на изгрева изпълва сетивата,

душата впуска се в полета на морските мечти,

вълните плискат песъчинките смутени,

изтръгват сънищата сладки от брега.

А пясъчните стъпки събуждат се по плажа,

напомнят за милионите съдби

на хора, чакали на плажа

вълшебството на сбъднати мечти.

Прелитат слънчеви лъчи в синевата,

вълни изблъскват остатъците от нощта,

вълшебен ден се ражда пак на плажа,

талази красота изпълват пак деня.

Кръжащи чайки в полет волен

разпръскват нашите мечти,

чертаят пътища в небесата

с любов за нашите души.

Небе, море и пясък сливат се в едно,

хармонията в душата е неземна,

попива всяка мъничка частица красота,

открива рая земен и вълшебството в света.

Отново огнената лава блика от небето,

разкъсва слънцето небесния покров,

за да дари на този свят усмивка

и светлината ярка на деня.

А как желая аз да спра да мога

движението на земята в този миг,

да съхраня вълшебството и красотата

завинаги в този свят.

И ето - златотканата завеса вдига се пред нас,

открива изгрева вълшебен,

изтръгва стон на преклонение от нашите души,

изпълва с мечти в сърцата.

Когато утрото се ражда в морето
и слънцето погалва морна водна шир,
попий с поглед магията на изгрева чудесен,
вземи вълшебството на идващия ден.

Открий деня, когато се заражда,
греби с пълни шепи чудеса,
душата своя изпълни с магия
и райска красота открий край теб.

Поклон стори пред силата вълшебна
на слънцето, що гали те с любов,
усмивка изпрати на птиците в небето
и полета им волен ти вземи за теб...