Красиво утро е, отстъпва бавно мрака -
подгонен е от морски бриз,
покрива тишината плажа
в очакване на идващия ден.
Виж златната ръка - разкъсва сънено небето,
погалва морските вълни, дарява ги с топлина,
по слънчев лъч изпраща ни по чаша, пълна с надежда,
зарежда ни с любов за идващия ден.
И като течно злато разлива се морето,
допълва таз неземна красота,
измива всяка горест от сърцето,
превръща този морски бряг в рая на света.
Вълшебството на изгрева изпълва сетивата,
душата впуска се в полета на морските мечти,
вълните плискат песъчинките смутени,
изтръгват сънищата сладки от брега.
А пясъчните стъпки събуждат се по плажа,
напомнят за милионите съдби
на хора, чакали на плажа
вълшебството на сбъднати мечти.
Прелитат слънчеви лъчи в синевата,
вълни изблъскват остатъците от нощта,
вълшебен ден се ражда пак на плажа,
талази красота изпълват пак деня.
Кръжащи чайки в полет волен
разпръскват нашите мечти,
чертаят пътища в небесата
с любов за нашите души.
Небе, море и пясък сливат се в едно,
хармонията в душата е неземна,
попива всяка мъничка частица красота,
открива рая земен и вълшебството в света.
Отново огнената лава блика от небето,
разкъсва слънцето небесния покров,
за да дари на този свят усмивка
и светлината ярка на деня.
А как желая аз да спра да мога
движението на земята в този миг,
да съхраня вълшебството и красотата
завинаги в този свят.
И ето - златотканата завеса вдига се пред нас,
открива изгрева вълшебен,
изтръгва стон на преклонение от нашите души,
изпълва с мечти в сърцата.
Когато утрото се ражда в морето
и слънцето погалва морна водна шир,
попий с поглед магията на изгрева чудесен,
вземи вълшебството на идващия ден.
Открий деня, когато се заражда,
греби с пълни шепи чудеса,
душата своя изпълни с магия
и райска красота открий край теб.
Поклон стори пред силата вълшебна
на слънцето, що гали те с любов,
усмивка изпрати на птиците в небето
и полета им волен ти вземи за теб...
© Росица All rights reserved.