Споделено
Самотна съм - ми каза Зората -
макар в безумна красота да горя,
макар че вечно съм непозната
и всеки ден вълшебства творя.
Предпочитам да съм водна капка
и заедно с мойте безбройни сестри,
прегърнати във вечност сладка,
да живеем в океански вълни...
Или цвете да съм от полето,
разцъфтяло на момински гърди -
да чуя как пее сърцето,
да усетя любовта как гори!
Тъй самотна съм в синевата -
всяка нощ звездите следя.
Леден е тронът ми в небесата
нищо, че в пожари горя.
Мен и всички други слънца
с пареща болка разделя безкрая...
Мъка е огънят в наш'те сърца,
а ти мислиш, че живея във Рая!
Не бих могла, а толкова искам!
Но знай - Раят е всъщност река,
която с песен щастливо се плиска,
само в бреговете на слети сърца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Пантов Всички права запазени
