amethyst (Калин Пантов)
50 779
31.01.2021 г., 9:47 ч.

Споделено 

  Поезия » Любовна, Философска
692 1 10

Самотна съм - ми каза Зората -

макар в безумна красота да горя, 

макар че вечно съм непозната

и всеки ден вълшебства творя. 

 

Предпочитам да съм водна капка

и заедно с мойте безбройни сестри, 

прегърнати във вечност сладка, 

да живеем в океански вълни... 

 

Или цвете да съм от полето, 

разцъфтяло на момински гърди - 

да чуя как пее сърцето, 

да усетя любовта как гори! 

 

Тъй самотна съм в синевата - 

всяка нощ звездите следя. 

Леден е тронът ми в небесата

нищо, че в пожари горя.

 

Мен и всички други слънца

с пареща болка разделя безкрая... 

Мъка е огънят в наш'те сърца, 

а ти мислиш, че живея във Рая! 

 

Не бих могла, а толкова искам! 

Но знай - Раят е всъщност река, 

която с песен щастливо се плиска, 

само в бреговете на слети сърца! 

 

 

 

© Калин Пантов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красотата е добро начало, но... само толкова. Радвам се, че ти харесва, Биби!
  • А кой твърдеше, че красотата е достатъчна.. Докосваш!
  • Благодаря ти, Яна!
  • Толкова красиво.
  • Много мило, Жени, усмихна ми вечерта!
  • много метафоричен стих за самотата! чудесен, при това! и с нестандартен поглед към темата!
  • Благодаря ви, момичета! Вие сте хора, за които историята на изкуството ще говори и това прави комплиментите ви още по - ценни за мен!
  • Защото не знае тя, че самотна може да си и сред тълпа, и самотна да си вълнА сред океан от вода.
  • Аметист, хареса ми колко поетично си обрисувал самотата (нейния събирателен образ - Зората) и копнежа на всеки самотник да се пресътвори в споделеност... а Раят е наистина в споделеността на Любовта. Докосна ме! Благодаря ти!
  • "Но знай - Раят е всъщност река,
    която с песен щастливо се плиска,
    само в бреговете на слети сърца! "
Предложения
: ??:??