Спокойно-безпокойство

Заспива бавно планината,

спокойна е, сякаш всичко е наред,

зад нея се смени Слънцето с Луната,

но тази нощ ще съм без теб...

Така обичайно греят звездите,

сякаш заедно с теб ще ги броим,

а сълзите едва се спират в очите,

че сега не си до мене ти...

Така спокойно лампите загасват

на съседните къщи една по една,

сякаш рязко са престанали да вярват

в детските, наивни чудеса...

Така са тихи улиците вън,

но твоето дихание не чувам,

не съм заспала, не, не съм,

аз будна още те сънувам...

Така е изразителна Луната

и осветява празното място до мен,

без теб самотна бълнува ми душата

и отчаяно чака новия ден...

Как може да е спокойно всичко навън,

как така обичайно заспиват къщите,

като без теб спокойна аз не съм

и без тебе нищо не е същото?!

02.08.2010