Спокойно ми е да те обичам
И сто септември няма да ми стигнат,
и кръвта ми ще ври, с всеки изминал дъх
и искам по зелена поляна – безгрижно да тичам
пък дори и да се спъна в някой горски мъх...
– спокойно ми е да те обичам!
И сто септември няма да ми стигнат,
и дъха ми ще спираш, щом видя те всеки път
и пролет, и лято, и есен, и зима
искам да те усещам по моята плът...
– спокойно ми е да те обичам!
И сто септември няма да ми стигнат,
за да видя и усетя всичко от теб,
в очите ти винаги има искрица
и всяка посока ме води напред...
– спокойно ми е да те обичам!
На С.
13.09.2019 – ∞
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Георгиева Всички права запазени
