Feb 24, 2021, 7:14 PM  

Спокойно ми е да те обичам

  Poetry » Love
619 0 1

И сто септември няма да ми стигнат,
и кръвта ми ще ври, с всеки изминал дъх
и искам по зелена поляна – безгрижно да тичам
пък дори и да се спъна в някой горски мъх...
– спокойно ми е да те обичам!

И сто септември няма да ми стигнат,
и дъха ми ще спираш, щом видя те всеки път
и пролет, и лято, и есен, и зима
искам да те усещам по моята плът...
– спокойно ми е да те обичам!

И сто септември няма да ми стигнат,
за да видя и усетя всичко от теб,
в очите ти винаги има искрица
и всяка посока ме води напред...
– спокойно ми е да те обичам! 


На С. 
13.09.2019 – ∞

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...