Feb 24, 2021, 7:14 PM  

Спокойно ми е да те обичам

  Poetry » Love
624 0 1

И сто септември няма да ми стигнат,
и кръвта ми ще ври, с всеки изминал дъх
и искам по зелена поляна – безгрижно да тичам
пък дори и да се спъна в някой горски мъх...
– спокойно ми е да те обичам!

И сто септември няма да ми стигнат,
и дъха ми ще спираш, щом видя те всеки път
и пролет, и лято, и есен, и зима
искам да те усещам по моята плът...
– спокойно ми е да те обичам!

И сто септември няма да ми стигнат,
за да видя и усетя всичко от теб,
в очите ти винаги има искрица
и всяка посока ме води напред...
– спокойно ми е да те обичам! 


На С. 
13.09.2019 – ∞

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...