Спокойствие

Това беше тъжен пристан на сърцето,

умереното, хармоничното, спокойствието...

Или отново се лъжа самоволно

и допускам лъжата до себе си безсилно?

Дали открила съм чудотворни сили,

които отново ме спасили?

Или бе безпаметна измама,

на която да нямам вяра?

Дали да се отпусна в покой

и да прегърна нещо или някой?

Да потъна в дълбините на сърцето му

или да се посветя на разума му?

Но защо тревожа се, щом съм спокойна?

Или това е маска и съм отново безпокойна?

Може би трябва да посрещна прилива

и да изпратя след време отлива?

Да се нося по вълните на умереността,

да бъда себе си - да приема увереността?

Игра на думи и бездействие?

Но... сега... нуждая се... от... спокойствие!