Спокойствие...
Спокойствие
Това беше тъжен пристан на сърцето,
умереното, хармоничното, спокойствието...
Или отново се лъжа самоволно
и допускам лъжата до себе си безсилно?
Дали открила съм чудотворни сили,
които отново ме спасили?
Или бе безпаметна измама,
на която да нямам вяра?
Дали да се отпусна в покой
и да прегърна нещо или някой?
Да потъна в дълбините на сърцето му
или да се посветя на разума му?
Но защо тревожа се, щом съм спокойна?
Или това е маска и съм отново безпокойна?
Може би трябва да посрещна прилива
и да изпратя след време отлива?
Да се нося по вълните на умереността,
да бъда себе си - да приема увереността?
Игра на думи и бездействие?
Но... сега... нуждая се... от... спокойствие!
© Грийн Лейди All rights reserved.
