22.10.2013 г., 21:44

Спокойствие

885 0 0

Искаш спокойствие?
Какво е то за теб?
Мислиш ли, че съществува?
Мит ли е това?
Дали ще разбереш?
Кога? И що е то?
Спокойствието.
Дали спокоен ще си ти?
Дори в криптата си каменна вековна?
Надали някой ще ти позволи.
И ще се питаш някой ден в твойте старини.
Усетих ли това чувство тъй желано
някога в живота ми?
Но твоят отговор! Какъвто и да е!
Лъжа ще бъде. И заблуда.
Никога не ще разбереш. 
Истината за това.
Кога? Какво? Защо?
Усетил си от 
пътуването 
в опознаване на самия себе си.
Дали? 
Емоцията и разумът. 
Като слънцето и луната,
споглеждат се отдалеч.
Никога в едно не ще застанат те.
Никога не ще вървят заедно.
Но в главата ти, мускула най-опасен!
Тренирай го ти!
Доближи 
луната и слънцето
максимално близо!
И ще стигнеш ти 
до oтговори! 
А отговорите са нещата, които търсиш ти! 
За да разбереш!
Спокойствието!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Гюров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...