22.10.2013 г., 21:44

Спокойствие

887 0 0

Искаш спокойствие?
Какво е то за теб?
Мислиш ли, че съществува?
Мит ли е това?
Дали ще разбереш?
Кога? И що е то?
Спокойствието.
Дали спокоен ще си ти?
Дори в криптата си каменна вековна?
Надали някой ще ти позволи.
И ще се питаш някой ден в твойте старини.
Усетих ли това чувство тъй желано
някога в живота ми?
Но твоят отговор! Какъвто и да е!
Лъжа ще бъде. И заблуда.
Никога не ще разбереш. 
Истината за това.
Кога? Какво? Защо?
Усетил си от 
пътуването 
в опознаване на самия себе си.
Дали? 
Емоцията и разумът. 
Като слънцето и луната,
споглеждат се отдалеч.
Никога в едно не ще застанат те.
Никога не ще вървят заедно.
Но в главата ти, мускула най-опасен!
Тренирай го ти!
Доближи 
луната и слънцето
максимално близо!
И ще стигнеш ти 
до oтговори! 
А отговорите са нещата, които търсиш ти! 
За да разбереш!
Спокойствието!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Гюров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....