Спомен
Ако спомен, мислите ти
спънат
и топло чувство сърцето ти облей,
ако тръгнеш някъде да гониш
миг, след миг, да ги събереш?
Ръцете ти ще оживеят топли,
ще помниш нежните и устни
плъзнали по кожата ти мокра,
а споменът, не може да ги пусне.
Ще искаш с други да ги замениш,
а смехът и ще ти припомня-
можеш ли спомен да вледениш
и друга, като нея, да те помни!?
Ще минеш ли спокойно,
без да искаш
за малко да си върнеш оня миг?
Или да бъде в тебе ничия,
а ти за нея съвършено друг?
© Елеонора Крушева Всички права запазени