Спомен
 

Ако спомен, мислите ти
спънат
и топло чувство сърцето ти облей, 
ако тръгнеш някъде да гониш
миг, след миг, да ги събереш?

Ръцете ти ще оживеят топли, 
ще  помниш нежните и устни
плъзнали по кожата ти мокра, 
а споменът, не може да ги пусне. 

Ще искаш с други да ги замениш, 
а смехът и ще ти припомня-
можеш ли спомен да вледениш
и друга, като нея, да те помни!? 

Ще минеш ли спокойно, 
без да искаш
за малко да си върнеш оня миг?
Или да бъде в тебе ничия,
а ти за нея съвършено друг?