3.05.2008 г., 14:06

Спомен...

1.2K 0 6
Скоро навършва се година,
откакто ти замина...
Откакто нея ти избра
и любовта потъна вдън земя...

Не - не съм забравила...
още помня всичко
Не - не съм оставила
спомена да тъне в нищо.

И не - не, защото не искам!
Искам всичко да забравя
Ала не, сърцето - то не иска
и помни всичко оттогава...

Не се познаваме вече...
Отминаваме се и не си говорим...
А защо поглеждаш пак назад,
сякаш искаш нещо да повторим?

Не - недей! Аз това не искам
да повтарям!
Отдавна свърши вече.
Не - не мога да ти вярвам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослава Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова е истинско когато го чета се връщам назад към едно момче което съм обичала и се чувствах по същият начин сега не ме боли но споменът е още в сурцето ми!
    поздрави Ванчето
  • Хубаво е
  • "А защо поглеждаш пак назад,
    сякаш искаш нещо да повторим?"

    знай, че хубавите моменти са хубави само по веднъж Защото ако върнеш нещо, няма да е същото..няма я тръпката... Поздрави, хареса ми
  • много е хубаво браво!!!
  • Харесва ми защото в този момент е много близо до сърцето ми браво направо ме разчувства

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...