Спомен...
откакто ти замина...
Откакто нея ти избра
и любовта потъна вдън земя...
Не - не съм забравила...
още помня всичко
Не - не съм оставила
спомена да тъне в нищо.
И не - не, защото не искам!
Искам всичко да забравя
Ала не, сърцето - то не иска
и помни всичко оттогава...
Не се познаваме вече...
Отминаваме се и не си говорим...
А защо поглеждаш пак назад,
сякаш искаш нещо да повторим?
Не - недей! Аз това не искам
да повтарям!
Отдавна свърши вече.
Не - не мога да ти вярвам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослава Йорданова Всички права запазени
когато го чета се връщам назад към едно момче което съм обичала и се чувствах по същият начин сега не ме боли но споменът е още в сурцето ми!
Защото ако върнеш нещо, няма да е същото..няма я тръпката...