29.05.2012 г., 16:16

Спомен

3.4K 0 15

 

Ще мине време. Този спомен ще се скъса.
И силни ветрове ще ни навяват любовта.
Смехът си ще превърнем в роля скъпа,
зад тоновете грим ще скрием радостта.

 

Ще мине време. Сърцето ми ще се смрази.
Ще стане лед. Ще се затвори в синя мида.
И после бавно твоето сърце ще се смали,
а времето със всичките вини ще ни зазида…

 

Ще мине време. Този спомен ще опиша,
ще го рисувам с устни, с дъх ще се сплете.
И там, където любовта ни силна диша,
ще заживеем заедно в сърцето на дете.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...