29 мая 2012 г., 16:16

Спомен

3.4K 0 15

 

Ще мине време. Този спомен ще се скъса.
И силни ветрове ще ни навяват любовта.
Смехът си ще превърнем в роля скъпа,
зад тоновете грим ще скрием радостта.

 

Ще мине време. Сърцето ми ще се смрази.
Ще стане лед. Ще се затвори в синя мида.
И после бавно твоето сърце ще се смали,
а времето със всичките вини ще ни зазида…

 

Ще мине време. Този спомен ще опиша,
ще го рисувам с устни, с дъх ще се сплете.
И там, където любовта ни силна диша,
ще заживеем заедно в сърцето на дете.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....