Спомен
Пресмятам дните си във мигове,
в които съм докоснала страста ти.
Броя изтеклите минути в битове,
и вече не си спомням възрастта си.
Няма вече друго ежедневие,
само свързаното със присъствието ти.
Бълнуване, очакване и бдение
за телефонен звън и ласка в тъмното.
Болят ме всички часове, в които
душата ти жадувала е друга.
Ала не искам и не бих опитала
да те отнемам и да те купувам.
Във спомена ще ти се радвам жадно-
такъв си пак, какъвто те запомних.
Зад лъскавото огледало падна
тлеещ въглен. Споменът от огън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Всички права запазени
