Спомен

razli44na (Вяра)
30 4

2.10.2005 г., 11:39 ч.

Поезия

951 0 1

Пресмятам дните си във мигове,

в които съм докоснала страста ти.

Броя изтеклите минути в битове,

и вече не си спомням възрастта си.

Няма вече друго ежедневие,

само свързаното със присъствието ти.

Бълнуване, очакване и бдение

за телефонен звън и ласка в тъмното.

Болят ме всички часове, в които

душата ти жадувала е друга.

Ала не искам и не бих опитала

да те отнемам и да те купувам.

Във спомена ще ти се радвам жадно-

такъв си пак, какъвто те запомних.

Зад лъскавото огледало падна

тлеещ въглен. Споменът от огън.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.