2 окт. 2005 г., 11:39

Спомен 

  Поэзия
1069 0 1
Пресмятам дните си във мигове,
в които съм докоснала страста ти.
Броя изтеклите минути в битове,
и вече не си спомням възрастта си.
Няма вече друго ежедневие,
само свързаното със присъствието ти.
Бълнуване, очакване и бдение
за телефонен звън и ласка в тъмното.
Болят ме всички часове, в които
душата ти жадувала е друга.
Ала не искам и не бих опитала
да те отнемам и да те купувам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Все права защищены

Предложения
: ??:??