Спомен
Пресмятам дните си във мигове,
в които съм докоснала страста ти.
Броя изтеклите минути в битове,
и вече не си спомням възрастта си.
Няма вече друго ежедневие,
само свързаното със присъствието ти.
Бълнуване, очакване и бдение
за телефонен звън и ласка в тъмното.
Болят ме всички часове, в които
душата ти жадувала е друга.
Ала не искам и не бих опитала
да те отнемам и да те купувам.
Във спомена ще ти се радвам жадно-
такъв си пак, какъвто те запомних.
Зад лъскавото огледало падна
тлеещ въглен. Споменът от огън.
© Вяра All rights reserved.
