Oct 2, 2005, 11:39 AM

Спомен

  Poetry
1.2K 0 1
Пресмятам дните си във мигове, в които съм докоснала страста ти. Броя изтеклите минути в битове, и вече не си спомням възрастта си. Няма вече друго ежедневие, само свързаното със присъствието ти. Бълнуване, очакване и бдение за телефонен звън и ласка в тъмното. Болят ме всички часове, в които душата ти жадувала е друга. Ала не искам и не бих опитала да те отнемам и да те купувам. Във спомена ще ти се радвам жадно- такъв си пак, какъвто те запомних. Зад лъскавото огледало падна тлеещ въглен. Споменът от огън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Зад лъскавото огледало падна тлеещ въглен.Споменът от огън"
    Браво колежке по перо!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...