25.02.2011 г., 20:52

Спомен

1.1K 0 0




Какво ми става? Полудявам,

когато сте край мен така.
Ръцете трепват. Пребледнявам.

А вий отмятате коса

и се усмихвате на всички.

На всички, ала не на мен.

Преди години ме обичахте,

но аз бях горд и заслепен.

Простете, че сега се връщам
и искам смело да прегръщам
тялото ви с нежна страст.

Разбрах, без дума да пророните,

че от живота си ме гоните...
Но как да ви забравя аз?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Крушарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...