20.07.2007 г., 23:17 ч.

Спомен 

  Поезия
672 0 1
Спомен

Отново съм сама,
отново чувствам свобода,
сякаш спомен бе това.
Когато ние с теб заедно бяхме
щастливи, споделящи мечтите,
гледайки нощем в красивото небе,
под многото звезди, блещукащи над нас.
Прекрасни мигове, нали,
сърцето ти беше отдадено
на мен,
а моето също.
Хармонията беше необикновена,
единствена по рода си...
Това бе любов, онази
красива чиста любов,
не смесена с фалш и лъжи.

© Нели Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • жалко че,тази любов сега е спомен!Поздрав Нели!
Предложения
: ??:??