Jul 20, 2007, 11:17 PM

Спомен 

  Poetry
574 0 1
Спомен

Отново съм сама,
отново чувствам свобода,
сякаш спомен бе това.
Когато ние с теб заедно бяхме
щастливи, споделящи мечтите,
гледайки нощем в красивото небе,
под многото звезди, блещукащи над нас.
Прекрасни мигове, нали,
сърцето ти беше отдадено
на мен,
а моето също.
Хармонията беше необикновена,
единствена по рода си...
Това бе любов, онази
красива чиста любов,
не смесена с фалш и лъжи.

© Нели Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • жалко че,тази любов сега е спомен!Поздрав Нели!
Random works
: ??:??