Jul 20, 2007, 11:17 PM

Спомен

Poetry

889 0 1

Спомен

Отново съм сама,
отново чувствам свобода,
сякаш спомен бе това.
Когато ние с теб заедно бяхме
щастливи, споделящи мечтите,
гледайки нощем в красивото небе,
под многото звезди, блещукащи над нас.
Прекрасни мигове, нали,
сърцето ти беше отдадено
на мен,
а моето също.
Хармонията беше необикновена,
единствена по рода си...
Това бе любов, онази
красива чиста любов,
не смесена с фалш и лъжи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vanila_n (Виолета)

жалко че,тази любов сега е спомен!Поздрав Нели!

2007-07-23T13:05:00+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0