20 июл. 2007 г., 23:17

Спомен

890 0 1
Спомен

Отново съм сама,
отново чувствам свобода,
сякаш спомен бе това.
Когато ние с теб заедно бяхме
щастливи, споделящи мечтите,
гледайки нощем в красивото небе,
под многото звезди, блещукащи над нас.
Прекрасни мигове, нали,
сърцето ти беше отдадено
на мен,
а моето също.
Хармонията беше необикновена,
единствена по рода си...
Това бе любов, онази
красива чиста любов,
не смесена с фалш и лъжи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • жалко че,тази любов сега е спомен!Поздрав Нели!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...