5.03.2014 г., 15:08

Спомен

1.1K 0 0

Очите ти проблясват в моя сън виновен

като кинжали от пробудена ненавист

и знам, че тази обич е красива, но отровна,

но пак със жадни сетива се спускам да я опозная...

 

Сега съм будна... И сърцето ми, и спомените също...

С цигара във ръка рисувам пепелни къдели чувства.

Провиквам се дълбоко в себе си... Не чувам нищо...

А устните ми - изгорели капки сладост вкусват...

 

Защо ли вчерашният дъжд не разтопи мъглата,

която вместо теб тъй силно ме обича?

Защо очите ми не се отмиха от лъжата,

че името ми нощем тихо сричаш?

 

Аз знам, че слънцето днес пак ще ме погали...

За миг от вечността за сетен път въздъхвам...

Това, което ти в сърцето ми веднъж запали

ще трябва да намеря как успешно да залъгвам...

 

Ще сложа във кафето си лъжица сол...

А после тихичко на пръсти ще се моля,

с душа опустошена и обелена до дъно -

ти никога да не играеш губещата роля...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...