5 мар. 2014 г., 15:08

Спомен

1.1K 0 0

Очите ти проблясват в моя сън виновен

като кинжали от пробудена ненавист

и знам, че тази обич е красива, но отровна,

но пак със жадни сетива се спускам да я опозная...

 

Сега съм будна... И сърцето ми, и спомените също...

С цигара във ръка рисувам пепелни къдели чувства.

Провиквам се дълбоко в себе си... Не чувам нищо...

А устните ми - изгорели капки сладост вкусват...

 

Защо ли вчерашният дъжд не разтопи мъглата,

която вместо теб тъй силно ме обича?

Защо очите ми не се отмиха от лъжата,

че името ми нощем тихо сричаш?

 

Аз знам, че слънцето днес пак ще ме погали...

За миг от вечността за сетен път въздъхвам...

Това, което ти в сърцето ми веднъж запали

ще трябва да намеря как успешно да залъгвам...

 

Ще сложа във кафето си лъжица сол...

А после тихичко на пръсти ще се моля,

с душа опустошена и обелена до дъно -

ти никога да не играеш губещата роля...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...