Спомен
Оставих се да ме прегърне мрака
и тази вечер, пълна със печал.
Постеля ледена ме чака
и споменът – нелепо замълчал…
Във него си прозрачночиста,
лъчиста и преляла от любов –
разпилях я като низ мъниста…
Дали за тебе съм готов?...
© Стефан Всички права запазени