Спомен

Споменът за теб бе утихнал

и с гордо вдигната глава вървях напред,

но ето, че внезапно ти се върна
и всичко преобърна в мен.

Отново аз изпитах болката голяма,

когато ти отхвърли моята любов...

Отвори се в сърцато ми онази рана

и в мислите ми върна стария живот.

Навярно ти разбрал си свойта грешка

и искаш да си с мен сега...

Но вече късно е!... Аз имам друга

любов за мен една.

Да бъдем можехме щастливи

във вихъра красив на любовта...

Но ето, че не сме ние тези,

които определят своята съдба.

Върви по твоя път, не спирай...

Преди години сам го ти избра...

Желая ти да си намериш друга,

която да дариш с много топлина...

Върви сега по твоя път, не спирай...

На твойте думи аз не ще се подигра;

както ти направи с мен и ме отблъсна,

но дано разбрал си твоята вина...