May 18, 2010, 12:49 AM

Спомен

  Poetry » Love
886 0 1

Споменът за теб бе утихнал

и с гордо вдигната глава вървях напред,

но ето, че внезапно ти се върна
и всичко преобърна в мен.

 

Отново аз изпитах болката голяма,

когато ти отхвърли моята любов...

Отвори се в сърцато ми онази рана

и в мислите ми върна стария живот.

 

Навярно ти разбрал си свойта грешка

и искаш да си с мен сега...

Но вече късно е!... Аз имам друга

любов за мен една.

 

Да бъдем можехме щастливи

във вихъра красив на любовта...

Но ето, че не сме ние тези,

които определят своята съдба.

 

Върви по твоя път, не спирай...

Преди години сам го ти избра...

Желая ти да си намериш друга,

която да дариш с много топлина...

 

Върви сега по твоя път, не спирай...

На твойте думи аз не ще се подигра;

както ти направи с мен и ме отблъсна,

но дано разбрал си твоята вина...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люси Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...