Спомен

16.01.2006 г., 23:06 ч.

Поезия

1049 0 0

СПОМЕН

Седим си ние двама
със таз капризна дама
на пейка край морето
увиснало над нас небето.

Блъскат се вълни
в сивите скали
Слънцето с усмивка
те дарява със милувка.

За тези времена си спомням
в които бях и глух и ням
от твоята любов прекрасна
от твоята усмивка ясна.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Спомен

Свързани произведения

Коментари

Предложения