Спомен

16 ene 2006, 23:06

Poesía

1050 0 0

СПОМЕН

Седим си ние двама
със таз капризна дама
на пейка край морето
увиснало над нас небето.

Блъскат се вълни
в сивите скали
Слънцето с усмивка
те дарява със милувка.

За тези времена си спомням
в които бях и глух и ням
от твоята любов прекрасна
от твоята усмивка ясна.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Спомен

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas