Спомен

16 ene 2006, 23:06

Poesía

1169 0 0

СПОМЕН
Седим си ние двама
със таз капризна дама
на пейка край морето
увиснало над нас небето.
Блъскат се вълни
в сивите скали
Слънцето с усмивка
те дарява със милувка.
За тези времена си спомням
в които бях и глух и ням
от твоята любов прекрасна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен

Искате да прочетете повече?

Propuestas