На най-крайната гара
Добър ден! Един билет за никъде, моля!
За първия влак. Не, без дата за връщане.
Мястото няма значение – нека е произволно.
Мога и права. Все едно ми е всъщност.
Все едно са ми пътят, студът и умората,
вкусът на кафето ви – сто на сто второкласно.
Само аз съм, така ли? Боже, щастливи са хората,
a пък аз само бягам – защото и в мен ми е тясно.
Защото сили нямам за всички възможни въпроси,
изранили сърцето без отговор даже,
защото една обич, неразлистена още, пустосах –
и я пратих в забрава, без да стегне багажа си.
Всяко утро е дуло, лъчите са изстрели –
безкръвно погубват зениците – светло след светло.
Дъждът само стеле тъга – без деня да пречисти,
изрусеният летен дъх като смог на гръдта ми е легнал...
Вижте, Вие май не разбирате? Нямам никакво време! –
хукнах насам бързешката – гола и боса.
Разбрах, че билета оттук само мога да вземa,
от най-крайната гара на име Via Dolorosa.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
